Предишен вид: Hipparchia briseis ● Следващ вид: ? Hipparchia graeca ● Към видовия списък ● Към началото Hipparchia orestes (De Prins & van der Poorten, 1981)
Име в Tolman & Lewington (1997): Pseudochazara orestes
Ареал: Балкански ендемит, срещащ се само в малък район в северна Гърция и югозападна България.
Разпространение в България: През 1993 беше установен от С. Абаджиев в открития от мен единствен за страната ни биотоп на Euchloe penia - южните мраморни склонове на южен Пирин между селата Парил и Нова Ловча на височина 700-800 м (Abadjiev 1993). По-нови находки от страната ни след юли 1994, когато отново там намерих няколко екземпляра, изглежда няма. В началото на юли 2003 предприех специално търсене на този вид на същото място, но без резултат.
Биотоп: Сухи скалисти мраморни склонове с южно изложение, обрасли с рядък храсталак.
Биология: Едно поколение годишно през юни и юли. Гъсениците се хранят с житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Много рядък вид с извънредно ограничен ареал у нас и като цяло, разпространението и популационната му динамика у нас се нуждаят от целенасочени проучвания. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България и да бъде защитен със закон.
Предишен вид: Hipparchia briseis ● Следващ вид: ? Hipparchia graeca ● Към видовия списък ● Към началото
