За автора
Роден съм в 1972 в гр. Карнобат и имах късмета да израстна в един от най-красивите наши градове - Смолян, в сърцето на западните Родопи. Започнах да събирам пеперуди през 1985, и това мое детско увлечение прерасна в начин на живот. Благодарение на баща ми се увлякох по фотографията още като малък, и през 1998-1999 най-сетне събрах достатъчно добра екипировка за снимане на пеперуди. От 1993 живея и работя във Финландия, където през тази година ще завърша висшето си образование по екология и систематична зоология. Женен съм и имам двама сина, Лео (роден 2000) и Алекс (роден 2005), които явно ще ме последват в попрището, ако се съди по техния интерес към моите кутии с пеперуди и фотоапарати.
Научно-изследователските ми интереси обхващат систематиката, фаунистиката, екологията и опазването на палеарктичните (евроазиатските) видове от семейство Lycaenidae (синевки, огневки и опашатки) като цяло и в частност родовете Glaucopsyche (Maculinea) и Plebeius в най-широкия смисъл (както е използван тук). В изследванията си освен традиционни методи, като качествен анализ на морфологични и генитални признаци използвам също съвременни методи като кариология (изследване на хромозомния набор) и количествен статистически анализ на генитални параметри. Още една област от интерес за мен е биогеографията на сегашната пеперудена фауна на Балканския полуостров и особено на ендемичните таксони за района. Освен дневни пеперуди се интересувам и от пеперуди от семействата Noctuidae (нощенки), Sesiidae (стъклянки) и Zygaenidae (цигени), въпреки че в момента не ги изследвам активно. Всъщност първият вид пеперуда, открит от мен за пръв път в България, е нощенката Chersotis anatolica (Draudt, 1936).
Изследванията ми на трудната в систематично отношение група на кафявите синевки от подрод Agrodiaetus досега са довели до откриването и описването на два нови вида за науката, Plebeius budashkini (Kolev & De Prins, 1995) от полуостров Крим и Plebeius orphicus (Kolev, 2005), ендемичен за западните Родопи и единственият вид дневна пеперуда, който досега не е намиран извън границите на страната ни. Очаква се в скоро време да излезе от печат описанието ми на още един нов за науката таксон от България. Освен това изследванията ми на дневните пеперуди в България от 1993 досега са обогатили видовия състав на тази група в страната ни с още пет нови вида, известни от съседни територии (белянката Euchloe penia, синевките Plebeius nephohiptamenos, P. aroaniensis и P. andronicus, и хесперидата Muschampia cribrellum); от тези видове всички освен последния са уловени за пръв път лично от мен. Други по-значими резултати от изследванията ми досега са 1) потвърждаването на видовия статут на балканската ендемична синевка Plebeius andronicus и много локалната на Балканския п-ов и у нас синевка Plebeius dardanus (Kolev, в печат), 2) установяването на хранителното растение на гъсениците на синевките Glaucopsyche rebeli и Plebeius idas baldur, което е от важно значение за окончателното установяване на техния систематичен статут, 3) откриването на екологично крайно необичайна нова популация на смятания за влаголюбив вид Brenthis ino, много слабо познат у нас, 4) първите данни за екологията на рядката и застрашена в България синевка Glaucopsyche nausithous, и 5) откриването на две нови находища и подробното изследване на етологията и екологичните предпочитания на много редкия у нас вид Pararge climene. За повече информация, вижте списъка с моите публикации.
